Представа нямаш колко е голямо
леглото ни, щом в него обич няма.
Две статуи застиват в пози- нямо,
а между тях - дълбока празна яма.
Сърцата ни в един забравен ъгъл,
жадуват ласки в мъртва тишина.
А всеки мисли колко се е лъгал,
че вечно ще живее в тях страстта,
в eдна духовна пустош, без оазис,
в самотните прегръдки на нощта,
на чувствата изпаднали в катарзис,
с надежда да си върнат любовта.
А тя умира в хладно брачно ложе,
изстрадала безкрай горчиви нощи,
сам Господ да я съживи не може,
когато се превърне- в живи мощи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар