И политам след всяко сънуване сам,
над тополи- глухарче- от вятър отнесен.
Онзи пламък небесен от Хелиос, знам,
е написал с цветята в полетата песен.
И се връщам след всяко пътуване там,
сред обагрено в макове зреещо жито.
Тичам гол по тревата без капчица срам,
а в гората откривам съкровище скрито.
И понасям след мен аромата на бор,
сладък дъх на смола и на кози пътеки.
Сред вековна гора и в хралупа от чвор,
от мъха си направих постелите меки!
И заспивам в ухайната пазва на дъб,
бухал стар, с мъдрост в тъмното буха...
Стискам здраво очи, този сън ми е скъп,
затова, не шуми! Тук намирам -разтуха!
Няма коментари:
Публикуване на коментар