а...опита ми плах да те прегърна?
А избелелите ми стари дрешки,
срама си в тях аз исках да загърна?
Ти помниш ли студентската ни стая,
консервите, маслото, хляба сух?
Стотинки как брояхме за трамвая,
а бяхме с несломим младежки дух!
Как учихме допрели чело в чело,
ръцете ти как топлих в своя дъх?
Как бягахме от лекциите, смело,
как любихме се в онзи горски мъх?
Как топлихме се с музика и песни,
танцувахме допрени тяло в тяло.
Уроците ни бяха страшно лесни,
под старото протрито одеяло!
Сега разлиствам избелели страници,
на спомени потънали в забрава.
Мечтаехме така, почти без граници,
живота ни в любов да преминава !
Ти помниш ли обетите ни нежни,
изречените клетви, с думи тежки?
Любовни думи по стъклата снежни,
рисувани сърца и плам младежки!
Кристалите гравираха стъклата ,
топяхме с дъх снежинките през смях.
Когато ни омръзнеше играта,
записваше с надежда върху тях !
„И в този свят , след хиляди години
когато вечен студ скове земята,
дори самото слънце да изстине,
ще бъдем две звезди във тъмнината!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар