Запиши ми на сметката всичките грешки,
безрасъдно, които без теб сътворих.
Тези грешки понятни са, чисто човешки
в тях намеса отгоре до днес, не открих-
към онези невидими нишки в душите,
към лъжата, която въжета от вяра тъче,
към измамните двери на рая в мечтите-
не вода, медовина там в устите тече.
Запази ми на ада, най-горещото кътче,
там където катранът да къкри не спира,
тъжни грешници дявола с вилата тъпче,
и кълват лешояди и проблясва секира.
Висва сочно небето в сърцето ми черно,
моя път съм поел на кармична разплата.
И цената приемам да плащам безмерно,
съвестта ме жигосва и ме дави вината,
в равносметка за пътя по земните друми,
на кръстовища с хиляди грешни посоки.
Вярвах в куп богове, величах ги със думи,
но останах слепец със мечти многооки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар