Ангел мой

Ангел мой, моя приказка чудна,

сбъднат миг непробудно сънуван.

В мойте пръсти  луната е будна,

щом със устни любов  нарисувам.

Ангел мой, моя ангелска песен,

в сън вълшебен, ловя пеперуди.

В любовта си, навярно отнесен,

впрягам в рими и мислите луди.

Ангел мой, моя лунна соната...

в тихи  сълзи на щастие плувам.

Приближи се, вземи ми ръката,

тази нощ само теб ще сънувам.

Ангел мой, моя участ съдбовна,

храм любовен във който се моля.

На сърцето ми жрица върховна,

свойта обич пред теб ще разголя.

Ангел мой, моя страстна икона,

виж звездите на мрака се вричат.

Бог любов е, вселенски - закона,

всички хора със страст да обичат!

И в този свят

Ти помниш ли нелепите ми смешки
а...опита ми плах да те прегърна?
А  избелелите ми  стари дрешки,
срама си в тях аз исках да загърна?
Ти помниш ли студентската ни стая,
консервите, маслото, хляба сух?
Стотинки как брояхме за трамвая,
а бяхме с несломим младежки дух!
Как учихме допрели чело  в чело,
ръцете ти как топлих в своя дъх?
Как бягахме от лекциите, смело,
как любихме се в онзи горски мъх?
Как топлихме се с музика и песни,
танцувахме допрени тяло в тяло.
Уроците ни бяха страшно лесни,
под старото протрито одеяло!
Сега разлиствам избелели страници,
на спомени потънали в забрава.
Мечтаехме така, почти без граници,
живота ни в любов да преминава !
Ти помниш ли обетите ни нежни,
изречените клетви, с думи  тежки?
Любовни думи по стъклата снежни,
рисувани  сърца и плам младежки!
Кристалите гравираха  стъклата ,
топяхме с дъх снежинките през смях.
Когато ни омръзнеше играта,
записваше с надежда върху тях !
„И в този свят , след хиляди години
когато вечен студ  скове   земята,
дори самото слънце да изстине,
ще бъдем две звезди във тъмнината!"

Сън за разтуха

И политам след  всяко сънуване сам,

над тополи- глухарче- от вятър отнесен.

Онзи пламък небесен от Хелиос, знам,

е  написал с цветята в полетата песен.

И се връщам след всяко пътуване там,

сред обагрено в макове зреещо  жито.

Тичам гол по тревата без капчица срам,

а в гората откривам съкровище скрито.

И понасям след мен аромата на бор,

сладък дъх на смола и на кози пътеки.

Сред вековна гора и в хралупа от чвор,

от мъха си направих  постелите меки!

И заспивам в ухайната пазва на дъб,

бухал стар,  с мъдрост в тъмното  буха...                       

Стискам здраво очи, този сън ми е скъп,

затова, не шуми! Тук намирам -разтуха!